Сугестопедия - внушение без диктат

Внушението е неизменна част от ежедневието ни. То е резултат от връзката на несъзнаваната психическа активност със средата без необходимостта от логически доводи, концентрация на вниманието и анализ. Внушението се осъществява чрез различни стимули, които постъпват отвън или възникват в личността не само в съзнанието, но и на различни нива на парасъзнанието. Ето защо ние имаме нужда от прецизна оркестрация на тези стимули, за да постигнем организирано, психологическо и хармонизирано с личността внушение. Този тип внушение води до разкриване на резервите на личността, на прояви на творчество и вдъхновение.

Сугестологията ни дава научна база, а сугестопедията – методология за да постигнем това педагогическо внушение, както казва проф. Лозанов, в обучението.

Проф. Лозанов прави следната класификация на човешката комуникация.

Свободна комуникация.
Ненасочена неманипулативна комуникация.
Клинична сугестия.
Хипноза.

Той подчертава, че третият и четвъртият тип комуникация трябва да се използват само в клинични условия за лечение на болни със строго определена клинична индикация.

От гледна точка на обучението от изключително значение е именно вторият тип ненасочена неманипулативна комуникация. За да се отключи резервния комплекс на личността, от изключително значение е запазването на свободата на личността да избира (to suggest=to offer, to propose) между огромно разнообразие от стимули.

Във всеки един момент от живота си ние общуваме, а както казва проф. Лозанов комуникацията е холистична. Тя се осъществява едновременно съзнавано, парасъзнавано и интуитивно, чрез анализиране на постъпилите дразнители, но и чрез несъзнавано регистриране на подпрагови дразнители и периферни перцепции, интонация, ритъм, премълчаване, движения на тялото и т.н. Всъщност личността реагира цялостно, не фрагментарно, на средата. Именно затова и подходът трябва да бъде глобален. Но не с цел личността да бъде убеждавана и ръководена, а по скоро с цел да бъде стимулирана емоционално и естетически с мекота и уважение за да се преодолеят обществено сугестивните норми. Затова сугестопедичното обучение е по своята същност десугестивно. То позволява на личността да разкрие своите резерви без зависимостта от умел хипнотизатор или квалифициран психотерапевт. Защото само една свободна личност е в състояние да се развива.

В сугестопедичното обучение се използват три основни групи средства – психологически, дидактически и артистични. Трите групи средства не са независими едно от друго, по скоро всяка една група е страна на другите две и по този начин се гарантира многоплановото въздействие.

Психологически средства

Чрез психологическите средства оркестрираме емоционални стимули и периферни перцепции така че да отговорим на мотивацията, нагласата и потребността на личността. Меката вибрираща интонация, ведрата обстановка, искрената усмивка са задължителни. Едва ли детето полага усилия да запомни приказката, която слуша сгушено в мама. От изключително значение е авторитетът на преподавателя, като достоверен източник на информация и постигането на инфантилизация т.е. повишено доверие, но със запазена критичност.

Проф. Лозанов цитира един експеримент проведен в някои общообразователни училища със запаметяването на думи. На едната група е казано, че думите са от поезията на Яворов, а на другата не е посочен източникът. При информираната група успеваемостта е 56,6 %, а при неинформираната 30,1%. Важно е това, че източникът е споменат едва в края на експеримента. Разликата в успеваемостта не се дължи на съзнателни усилия и концентрация, а на активиране след възприятието.

Дидактически средства

Дидактическите средства представят методическото съдържание, но за да получим десугестивния ефект, който не просто подобрява паметта, а стимулира интелектуалната активност и има психо-хигиенен ефект, това представяне е цялостно и смислово. При сугестопедичното чуждоезиково обучение се избягва фрагментирано представяне на езикови единици, които по някакъв неясен начин някога трябва да станат едно цяло. Езиковите единици са част от едно смислово комуникативно цяло.

Няма многократни повторения и опити за запаметяване на изолирани езикови единици, а всяко езиково упражнение е част от една смислова цялост.

Затова и всяка трудна или нова единица се представя неусетно покрай нещо вече познато и лесно. Това води и до степенуване на усвояването на отделните умения. Затова първо се усвоява четенето, а не писането. Но това не означава, че писането не се усвоява.

Затова говори достатъчно ясно експеримент, публикуван от К. Пашмакова за успешното усвояване на английския правопис под влияние на периферните дразнения. От 36 проверявани думи 28 са по-добре възпроизведени от експерименталната група, а само 8 думи са възпроизведени по-добре от контролната група. А това, което е също важно да се отбележи е, че успеваемостта на контролната група се подобрява с времето.

Въпреки че този експеримент по своята същност изследва едно от основните езикови умения, той реално показва, че само дидактическите средства не биха постигнали същия ефект без психологическите (периферните перцепции), но и без артистичните, защото по време на експеримента, думите, които са проверявани впоследствие, са били представени на табла, по-късно размествани, по време на обучението.

Артистични средства

Артистичните средства в сугестопедията са неделима част от учебното съдържание. Класическото изкуство и музиката присъстват не просто като илюстрация или като фон, а спомагат за цялостно, глобално представяне на учебното съдържание. Картините в учебника по чужд език не просто илюстрират думи какъвто е случая с картинните речници. Те сами по себе си са една история в историята. Хората от портретите имат своя история и чувства, пейзажите внушават емоции. Класическата музика, която е част от концертния сеанс, не е само фон. По скоро преподавателят става част от оркестъра, така че подпомогнат от мощното влияние на изкуството, той представя учебното съдържание по запомнящ се начин. Защото влиянието на класическата музика не спира с края на произведението. Заради емоционалното съпреживяване, ефектът продължава във времето и дори се обогатява.

Не случайно проф. Гатева говори за хедонизъм от ученето, т.е ние учим не защото някой изисква от нас определени знания, а за да удовлетворим своята нуждата от знание и водени от стремеж към развитие. А сугестопедията ни дава възможност да оползотворим, т.е. да де-сугестираме своите резерви и от това да изпитваме радост.

Соня Николаева Минева-Каракерезова

Библиография:

Гатева, Е. Глобализирано художествено изграждане

Лозанов, Г. Сугестопедия десугестивно обучениe

Сборник Сугестология и сугестопедия I -1975 бр 1

Лозанов, Г. Същност, история и експериментални перспективи при обучението по чужди езици

Пашмакова, К. Периферни перцепции при усвояването на английския правопис

Сборник Сугестология и сугестопедия I -1975 бр 2

Лозанов Г. Сугестопедията в началното училище

Сборник доклади Проблеми на сугестологията 1973 г.

Лозанов, Г. Основи на сугестологията

Сборник статии Сугестология и обучение 1987 г.

Лозанов, Г. Целостността на личността при сугестопедичното обучение