Честит рожден ден, Габо!
снимка: commons.wikimedia.org
На 6 март 1927 година в Аракатака, Колумбия, е роден Габриел Гарсия Маркес, с обич наричан в цяла Латинска Америка Габо.
За Маркес често мислим като за писател. И то с основание – през 1982 получава Нобелова награда за литература за цялостно творчество.
Всъщност Маркес започва „кариерата си“ още като ученик, когато пише хумористични поеми и рисува карикатури. По-късно, започва работа като репортер за колумбийски ежедневник. Романите на Маркес са написани с документалната прецизност на журналист и с топлотата и страст на човек, обичащ живота. Удобно съжителстват привидения и магии с хора, вдъхновени от живота на Маркес. Понякога действието се развива в реално съществуващи места, но друг път сцената е магично място като Макондо – селото от романа „Сто години самота“.
Днес добре познаваме романите на Маркес „Любов по време на холера“, „Хроника на една предизвестена смърт“, „Генералът в своя лабиринт“, голям брой разкази и статии. Известността му, всъщност, идва доста късно. Книгата „Сто години самота“ е написана през 1967, много години преди да получи Нобелова награда. В интервю за Юнеско Куриер, публикувано през февруари 1996, Маркес казва:
"Преди всичко ние трябва да правим и да продължаваме да правим, това, което мислим,
че трябва да правим. Тогава нещата започват да се случват."
Маркес разказва, че никога не е мислил, че ще има толкова голям брой читатели. „Сто години самота“ е петата му книга. Пет години обикаля от издател на издател докато успее да убеди някой да публикува книгата. А след като е публикувана, минават години преди да започне да се продава. „Просто всеки трябва да си свърши работата, после само чакаш. Да си изкарваш хляба с писане е просто късмет. Това не може да бъде цел.“
Според Маркес поговорката, че успехът се дължи на 1% вдъхновение и 99 % труд е вярна. Писането изисква отдаденост и дисциплина. Но както сам казва:
Вдъхновението съществува, и когато го изпиташ, дори и да не трае дълго,
това е най-голямото щастие, което може да ти се случи.
А вдъхновението често е сполетявало Маркес далече от родната Колумбия. Много години принудително живее в Европа и Мексико. Заради многобройните му пътувания, майка му разказва, че всеки път, когато той или братята му се качвали на самолет, тя запалвала свещ и казвала молитва всичко да е добре. Когато се разпилели по света Маркес и братята му, майка му винаги имала запалена свещ, в случай, че някой се качи на самолет без тя да знае.
А Маркес пътува, от 6 години вече извън времето и пространството, и продължава да се завръща в сърцата на хората с романи, разкази и стихотворения.
Да пътуваш
Да пътуваш е да си тръгнеш от къщи,
да оставиш приятелите,
да се опиташ да полетиш.
Да летиш опознавайки други клони,
скитайки се по пътища,
да се опиташ да се промениш.
Да пътуваш е да се облечеш като луд,
т.е. – „не ме интересува“,
да обичаш да се завръщаш.
Да се върнеш, ценейки малкото,
да опиташ от чашата вино,
да искаш да започнеш.
Да пътуваш е да се чувстваш поет,
да напишеш писмо,
да искаш да прегръщаш.
Да прегърнеш, пристигайки пред една врата,
скърбейки за спокойствието,
да се оставиш да те целуват.
Да пътуваш е да бъдеш светски човек,
да опознаеш други хора,
да започнеш отново.
Да започнеш да протягаш ръка,
учейки се от силния,
да усещаш самота.
Да пътуваш е да си тръгнеш от къщи,
да се облечеш като луд,
казвайки всичко и нищо с пощенска картичка.
Да спиш в друго легло,
да чувстваш, че времето е кратко.
да пътуваш е да се завръщаш!
превод от испански Соня Минева